“ Болка, стрдание, тъга, мъка, страх това са едната страна на монетата тук в земен план. Чрез болката чисто физическата, страданието чисто емоционалното, ние не можем да виждаме светлината в живота ни. Не можем да видим другата страна на монетата, това са радост, любов, лекота и спокойствие. На земята нещата имат две страни, без тях ние не можем да израстнем и да станем осъзнати. Животът сам по себе си се стреми да израстваме и да достигаме до просветление на ума, сърцето и тялото. За да станем единни с твореца и да се върнем към неговият непресъхващ извор на Любов и Светлина. Там душата е в мир и лекота, намираща се във вечното знание и тишина. Този непресъхващ извор е във всеки изначално, но ние се отделяме от него, отчуждаваме се, разделяме се от другите по форма, съдаржание и мисъл. Наблюдавайки всичко случващо се в момента на всякъде по света и усещайки всичко, забелязвам, че въпреки материалният напредък на повечето хора, ние сме разделени помежду си повече от преди. Загърбили сме моралните си ценности, намаме време един за друг и взаимоотношенията ни наподобават една грозна картина. Съдим всичко и всеки, а не се опитваме да разберем дълбините на нашите взаимоотношения. Всяко нещо има смисъл и то е изначално да се върнем към себе си, а не да променяме света. Контролът, който искаме да наложим над другите, е същият този контол, който управляващите, обществото и светът иска да наложи над нас. Но във Вселената си има един такъв закон:“ За всяко действие си има противодействие.“ Ако всеки започне да разбира себе си, да иска да се опознае и да работи за това всеки ден да е една по-добра версия на себе си в момента, ще може да разбере другия, ще го приеме и няма да иска да го контролира и променя. В природата всяка тревичка, дърво, храст, птичка, мравка, всяка животинка си знае мястото и никой не иска да изземва мястото на другите, но тъй като ние Човеците сме надарени с интелект и свободна воля искаме да владеем, контролираме и завземаме другите дори и природата. Но не разбираме вселенския закон, че така вземаме от себе си. Пиша тези редове не само на вас, а и на себе си за да разбера по-дълбокия смисъл на нашето съществуване. Искам да разбера себе си, да разбера другите и да разбера Висшия разум, към който се причисляваме. Вселената сама по себе си приема всичко: Тъмнината-Светлината; Болестта- Здравето; Радостта-Мъката; Любовта-Омразата; едини жив организъм не е по-велик от друг; тревичката не е по-голяма от дървото; човек не е по-силен и голям от природата; едното без другото не може, а ние като човеци искаме да ги отделим от себе си, да се отделим от ближния си и да не усещаме тази Божествена, Вселенска, Изначална, Безрезерна Любов, която успокоява и умиротворява всяко притеснение, срах и дава Надежда. Надежда, че сме едно с всичко живо, едно с Вселената! “ Радост и Светлина
Коментари